Името му носят улици в старата и новата столица: Кой е Никола Габровски?
Добре пристигнали още веднъж в нашата поредност. В нея ви представяме персони, чиито имена носят улиците, по които минаваме всеки ден, без да се замисляме на кого са кръстени. Днес е ред да ви срещнем с Никола Габровски - виден български политик, основател на Българската социалдемократическа партия.
В негова чест е кръстена улица в София, както и бул. в остарялата столица Велико Търново, където е роден на 6 септември 1864 година
Образованието си стартира в семинарията към Петропавловския манастир, продължава в Александровската гимназия в Николаев, а през 1884 година отпътува за Женева, където следва право. След завръщането си в България става арбитър в София, а по-късно преподава в Софийската мъжка гимназия.
Вдъхновен от народническите хрумвания на Лавров и Чернишевски, през 1889 година разгласява брошурата „ Нравствената задача на интелигенцията “, където акцентира моралния дълг на интелигенцията към народа. Същата година основава сдружение „ Нов живот “ и открива първото вечерно учебно заведение за служащи у нас. Влиянието на Втория социалистически интернационал, в чиито конгрес взе участие, го насочва последователно към марксизма.
Габровски работи като преподавател в Сливен и Пловдив, където е уволнен поради социалистическите си възгледи, само че точно посредством него младият Георги Бакалов навлиза в социалистическото придвижване. По-късно Габровски се открива в родния си Търново като юрист, прочут с правилото си „ На небогати пари не взимам “. През 1891 година взе участие в организирането на историческия конгрес на Бузлуджа, където е основана Българската работническа социалдемократическа партия.
В идващите години той интензивно построява партийните структури, редактира вестник „ Работник “ и взе участие в конгреса на Интернационала в Цюрих. Два пъти е избиран за депутат (1894 и 1896), като се трансформира в една от водещите фигури на ранния български социализъм. Габровски е измежду първите депутати, които обществено се регистрират пред своите гласоподаватели. Участва интензивно и в просветното придвижване – основава работен спектакъл и читалище „ Освобождение “, провежда лекции и културни събития.
През цялата си политическа активност пази правата на бедните селяни и упорства социалдемократическата партия да създаде земеделска стратегия, което го отличава от по-ортодоксалните марксисти. След разцеплението в БРСДП през 1903 година застава при „ необятните “, а по-късно се причислява към „ тесните социалисти “. Между 1919 и 1923 година е народен представител от листата на Българската комунистическа партия.
Животът на Никола Габровски приключва трагично – на 11 юни 1925 година той е погубен в Търново по време на репресиите след атентата в църквата „ Света Неделя “. Погребен е в парк „ Дружба “ в родния си град, няколко години по-късно до него е положена и брачната половинка му Мария.
В остаряла столица е повдигнат монумент на него и Димитър Благоев.
By Mark Ahsmann
В негова чест е кръстена улица в София, както и бул. в остарялата столица Велико Търново, където е роден на 6 септември 1864 година
Образованието си стартира в семинарията към Петропавловския манастир, продължава в Александровската гимназия в Николаев, а през 1884 година отпътува за Женева, където следва право. След завръщането си в България става арбитър в София, а по-късно преподава в Софийската мъжка гимназия.
Вдъхновен от народническите хрумвания на Лавров и Чернишевски, през 1889 година разгласява брошурата „ Нравствената задача на интелигенцията “, където акцентира моралния дълг на интелигенцията към народа. Същата година основава сдружение „ Нов живот “ и открива първото вечерно учебно заведение за служащи у нас. Влиянието на Втория социалистически интернационал, в чиито конгрес взе участие, го насочва последователно към марксизма. Габровски работи като преподавател в Сливен и Пловдив, където е уволнен поради социалистическите си възгледи, само че точно посредством него младият Георги Бакалов навлиза в социалистическото придвижване. По-късно Габровски се открива в родния си Търново като юрист, прочут с правилото си „ На небогати пари не взимам “. През 1891 година взе участие в организирането на историческия конгрес на Бузлуджа, където е основана Българската работническа социалдемократическа партия.
В идващите години той интензивно построява партийните структури, редактира вестник „ Работник “ и взе участие в конгреса на Интернационала в Цюрих. Два пъти е избиран за депутат (1894 и 1896), като се трансформира в една от водещите фигури на ранния български социализъм. Габровски е измежду първите депутати, които обществено се регистрират пред своите гласоподаватели. Участва интензивно и в просветното придвижване – основава работен спектакъл и читалище „ Освобождение “, провежда лекции и културни събития.
През цялата си политическа активност пази правата на бедните селяни и упорства социалдемократическата партия да създаде земеделска стратегия, което го отличава от по-ортодоксалните марксисти. След разцеплението в БРСДП през 1903 година застава при „ необятните “, а по-късно се причислява към „ тесните социалисти “. Между 1919 и 1923 година е народен представител от листата на Българската комунистическа партия.
Животът на Никола Габровски приключва трагично – на 11 юни 1925 година той е погубен в Търново по време на репресиите след атентата в църквата „ Света Неделя “. Погребен е в парк „ Дружба “ в родния си град, няколко години по-късно до него е положена и брачната половинка му Мария.
В остаряла столица е повдигнат монумент на него и Димитър Благоев.
By Mark Ahsmann Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ